Хитрите свраки в СЕО бизнеса

Напоследък забелязам интересна тенденция – начинаещи или не съвсем оптимизатори се опитват да „откраднат“ връзка към сайта си чрез коментари в този блог. Принципно приветствам всички коментатори, но такива, които целенсочено коментират несвързани с дейността им статии просто не минават. Ако желаете връзка с рекламна цел (СЕО, оптимизация за търсачки, реклама или популяризиране на сайт) то просто ми пишете и срещу не/скромно възнаграждение или реципрочна връзка ще Ви помогна. Дори и статия бих поместил, но само ако е свързана с конкретната цел – детските ясли в София например или Камини или каквото и да е. Все пак поддръжката на този блог не е съвсем безплатна и някой лев (колкото и скромен да е той) би подпомогнал по-дългото му съществуване, а и по-качествено съдържание.

Та ако решите, че искате връзка към ваш проект – тя може да е в статия или в блогрола (който е DoFollow, докато в коментарите по подразбиране е NoFollow) то просто си направете труда да ми напишете едно писъмце. Разбран човек съм (що годе).

Успех с оптимнзирацията на сайтове и умната!

Posted in Интернет | Tagged , , , | Leave a comment

Как да премахнем 100MB системен дял в Windows 7

От над 2 години насам новата версия на операционната система на Microsoft – Windows 7 навлиза масово в компютърните системи в България. И аз не бях пощаден от досег с творението на чичко Бил – на един нетбук имам фабрично инсталиран Windows 7 Starter OEM, който освен, че е голямо дърво – все пак върши работа, а и … нали е в цената на компютъра. Неприятното е, че има редица ограничения, но … за без пари – толкова.
Едно от нещата, които ме подразни обаче е, че Windows 7 си прави един системен дял на твърдия диск с обем от 100 мегабайта. Да, на фона например на 160 гигабайта обем от 100 мегабайта (0.1%) си е нищожен, но проблема е там, че заема основен дял в таблицата на дяловете, а ако някой не знае – основните дялове могат да са максимум 4. След известно ровене в интернет намерих решение, което е приложимо при първоначална инсталация на Windows 7 на чисто нов диск, например. Всъщност решението има два варианта, като единият е свързан със създаването на дял за Windows 7, но трябва или друг компютър или някаква операционна система, която може да стартира от външен носител като CD/DVD/USB Flash например Linux или Hiren’s Boot CD. Ако не разполагаме с такова, а единствено с инсталационният диск на операционната система правим следното:

    1. Стартираме компютъра и чакаме да се покаже първият екран на Windows 7

2. Натискаме Shift+F10, като с тази комбинация стартираме терминален прозорец
3. Стартираме програмката diskpart която е част от инсталационният диск
4. Пишем list disk за да видим дисковете, ако е един избираме диск 0
5. Пишем select disk 0
6. Пишем clean за да го зачистим от всички дялове или ако вече имаме данни на него пишем select partition 1 и след това пишем delete partition. Така след тези команди или диска ни е „чист“ или само първите 100МБ са освобдени. След това варианти много:
- ако диска е зачистен нацяло – create partition primary size=“жеалният размер“ и след това create partition primary за да заделим останалата част от диска. След това процедираме към новата инсталация.
- ако сме зачистили само тия 100MB вече е друга бира – трябва да изчистим и втория дял на който е същинският Windows 7 – select partition 2 и delete partition, като ако не знаем номера на дяла – list partition и виждаме кой е „първи“. След това пак create partition primary, като това създава дял върху цялото празно пространство. И пак процедираме към чистата инсталация на Windows.

След всяка удебелена команда се натиска Enter, нали? icon smile Как да премахнем 100MB системен дял в Windows 7

Ако нещо е неясно – съм склонен да го допълня или обясня подробно. Препоръчвам процедурата да се изпълнява внимателно и с разбиране за случващото се след всяка команда.

Posted in Windows, Windows 7 | Tagged , , , | Leave a comment

Иде време да изберем

И това време идва съвсем скоро, кажи речи след точно 15 дни.
Оглеждайки се сред старите муцуни не успявам да си харесам никой – нито платформа, нито хора (едните са си изявени гейове), нито умни – едните са си представители на мафията, а рязаните карабини изобщо не искам да ги коментирам (нямам нищо против мюсулманите, имам против овчарите им). Бойко Борисов се опита да направи нещо, но така и не успя да сформира екип, то и старите хора са казали, че нов бардак със стари курви не става. И как пък един кадърен освен Дянков не успя да намери? Един! Един добър финансов министър не трябва да се харесва на народа, така беше и с Дянков. Особено с пицата – типично американско поведение – да обясним и на последния тъпак що е то бюджет и защо не може да се бърка в него когато ти кефне.
След като се огледах, пообмислих, реших, че ме печели Светльо Витков и за това давам едно рамо тук.

Posted in Ежедневие | Tagged , , , | Leave a comment

Виц на деня, 15.04.2014

- Иванчо, кажи „пеперуда“.
Иванчо:
- Феферуда.
Учителката:
- Иванчо, кажи „пе-пе-ру-да“.
Иванчо:
– Фе-фе-руда:
Няколко пъти така и учителката се изнервила. Решила, че се подиграва с нея и го завела при директора.
Директора:
- Иванчо, кажи „пе-пе-ру-да“.
Иванчо:
– ФЕ-ФЕ-РУ-ДА!
Директорът се изнервил след няколко опита и му казал, че ако не каже пеперуда, ще извика родителите му и ще го накаже.
Иванчо гледал, гледал, изнервил се и му рекъл:
– Абе ей, федерас, не виждаш ли че фредните два зъба ми ги няма.

Posted in Микро | Tagged , , | Leave a comment

ВАСИЛ ЛЕВСКИ Една наизустена история

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Една наизустена история

„Преклонена главица сабя не я сече.” Народът следва тази „мъдрост”, а отличилите се от народа  – не. Помним лицата, имената и действията на българите, вдигнали глава. А народът, онзи с общото име народ, преклонено плаща данък живот на султана и пасе двете си останали овчици. Преклонените сабята не ги сече, вярно, тя вече е взела останалото. Преклонените имат и спокойствието, но платено с цената на друго  – лишени са от желанието, поривът, стремежът, надеждата и щастието. И тогава на преклонения българин не му е останало друго, нищичко, освен да ходи приведен – от натиска на непосилния труд, от хомота на робството и от безсмислието на битието.
Тези хора ги помним под името народ. Останалите, вдигнали глава, то тях помним със собствените им имена. Това са хората, дръзнали да прекрачат народопсихологията, обвита в страх и предразсъдъци. Знаем не малко знаменити имена, но не и много. Те не са избрали лесния път, пътят на народа. Решили са да вървят срещу поробителя и срещу приведения роб – двойно непосилна задача. Но по този, трудния път, тръгват само смелите, дръзките и можещите.
Такъв е Левски – надмогнал времето и простраството, обладано от страх и несгоди. Провокиран от това същото време и надскочил възможностите му. Левски е по-талантлив, по-трезвомислещ, дързък, решителен, целеустремен. Левски е единствен. Той е загрижен и влюбен в България. Това можем да прозрем в делата му – напълно отдаден. Не пише стихове за прекрасната и ненагледна родина, а се стреми да я превърне в такава! Отдава живота си не в писмени свидетелства, а в дела, а силите си хвърля не в измисляне на благозвучни словоизлияния, а в изработване на съвършените планове за освобождение. Левски е националният обединител, който България не е познавала до тогава. Притежава остър ум, ясни цели, почти осъществени. Недостижимо. Необяснимо.. Левски е един.
Във време на една социалната действителност като робството, моделът на преклонението е неизбежен. Той действа като съхранителен за българското самосъзнание и общество. В този смисъл преклонението се разбира като естествен положителен етап от робското битие. През първите столетия на робството се изграждат родовите отношения, съхранители на българското  – родът, общината, селото – защитените пространства, които българинът обитава. Останалото е непознато – чуждо, далечно и плашещо. Назрява неизбежното. Възраждането. Робът трябва да се отърси от робското и да погледне себе си като част от един по-голям свят. В този момент Левски е прозрял тази най-съществена истина – свободата е неизбежна без нация. Едва излизайки от ограниченията на рода, българинът ще е готов да поеме по пътя на единението и освобождението. По време на обиколките си из България, Левски прави точно това – обединява народа.
Левски притежава изключително чиста душа. Всички свои усилия насочва към народа, за да оправдае мечтите му, води го към осъществяване на целите му. „Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя – губя само мене си”. Отдава себе си изцяло, подарява душата и мислите си на един неготов и неозрял за такъв силен водач народ. А днес? Днес никой не прощава – водачите на народа ни трудно се разделят с част от паричните си бонуси, а да дадат дори част от нещо свое за родината – това е невъзможно. Левки успява да предвиди почти всяка ситуация, да се измъква от различни капани. Непрестанно бяга, крие се, дегизира се. Извършва святи дела, народни, прави го за другите, а се крие. Днес нашите водачи се дегизират само зад фалш и усмивки, а когато ощетяват народа в името на личното благо, дори нямат благоразумието да се прикрият. Левски понася негативите на целия народ, с цел да ги премахне. Управниците днес създават негативите в народа с цел да облагородят себе си. Левски е бил прагматичен е трезвомислещ, предлагал е решения, каквито националната ни борба не е познавала до този момент. Борил се е по възможно най-добрия начин за възможно най-добре премерените цели. Но това не сме го разбирали тогава, трудно можем да го разберем и днес. Тогава сме били прекалено заети тайно да копнеем за свобода, докато се прекланяме почетно на султана, днес сме прекалено заети да мислим за себе си, да се доказваме или просто да нехаем.  Не сме били готови за него тогава, не сме готови и сега.Това е моментът, в който го предаваме. Той е водил народът ни към сигурни успехи, включващи и жертви, а ние сме неозрели за такава жертва. Сякаш е стоял малко над нас, мислил е малко по-мъдро, но българинът не обича някои да е по-добър от него, било то и за добро.

Истините…  малко повече за малка част от тях:    (Осъзнати от него, отхвърлени от останалите, неразбрани!)
„Дела трябват, а не думи.”
„ Предателите трябва да се убиват.”
„Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.”
„Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.”
„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.”
„Всекиму ще се държи сметка за делата.”
„Отговорност към обществените средства.”
„Строга и редовна отчетност.”
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си.”
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
„Най-много са виновни чорбаджиите.”
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.”
„Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.”
„Който ни освободи, той ще ни пороби.”
Днес Левски е Апостол. Апостол на кого? На народа, който никога не го послуша? Идеите на Левски са незапомнени, делата му – наизустени. Левски днес е непознат. Ликът му виси в кабинетите на видни българи, в парковете минаваме покрай бюстовете му, в учебниците четем името му. От време на време, рядко, гледаме документален филм за живота му, постен, претрупан с факти, лишен от емоция. Сякаш всичко това го правим наизуст. От срам! Срам ни е, че не го послушахме, не го опазихме! Предадохме него, предадохме и съветите на най-искрения ни водач, за да последваме чуждите. Не се доверихме на НЕГО, който мислеше за НАС. Послушахме ЧУЖДИЯ човек, който мисли за СЕБЕ СИ. След като го убихме и обругахме паметта му се опитваме да го съхраним. Обичаме го и го почитаме. Но днес в кабинетите ликът му никой не го гледа – та той е до болка познат, паметниците ги подминаваме, чоплейки семки – виждали сме ги безброй пъти, уроците за него не ги четем – та ние ги знаем! Това ни е достатъчно, защото сме повърхностни. Слушаме с любопитство, попиваме знания, но не се замисляме. Левски е непознат. Това е една грозно наизустена история, защото наизуст означава да говориш с чужди думи, дори с клишета, без да влагаш нищо отвъд. Знаем всичко, а всъщност нищо. Трябва да се постараем повече от мнимата благодарност и признателност, която му отдаваме. Предали сме го тогава, предаваме го и сега, колкото и да се опитваме да реабилитираме достойнствата си.

Posted in Гост автор | 1 Comment

Закони за Всеобщата Гадост

Закони за Всеобщата Гадост

  1. Закон на механика: В момента, в който си омажеш и двете ръце с машинно масло, носът те засърбява зверски и освен това ти се допикава.
  2. Закон на гравитацията: Всеки инструмент, ядка, болтче, гайка, падайки на земята, се спира на възможно най-труднодостъпното място в стаята.
  3. Закон на вероятността: Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на тъпотията, която правиш.
  4. Закон на случайния номер: Ако набереш грешен номер, никога няма да дава заето и някой винаги ще вдигне.
  5. Закон на алибито: Ако кажеш на шефа си, че си закъснял, защото си спукал гума, на следващата сутрин ще спукаш гума.
  6. Закон на смяната: Ако смениш лентата, по която се движиш, онази, в която си бил преди това, ще започне да се движи по-бързо от тази, в която си в момента.
  7.  Закон на банята: Когато едно тяло е изцяло потопено във вода, телефонът звънва.
  8. Закон на близките срещи: Вероятността да срещнеш някой познат се увеличава драматично, когато си с някого, с когото не искаш да бъдеш виждан.
  9. Закон на доказателството: Когато се опитваш да покажеш на някого, че определено нещо не работи, то проработва (това важи с пълна сила в случаите, в които служебният компютър се скапва, идва любимият ни IT специалист и точно в този момент всичко заработва като добре смазана машина).
  10. Закон на биомеханиката: Колкото повече те сърби, толкова по-трудно достигаш мястото.
  11. Закон на театъра и стадиона: Хората, чиито места са в най-отдалечената от пътеките част на реда, винаги пристигат в последния момент, налага им се да излизат по няколко пъти по време на представлението/филма/мача, за да си взимат храна, бира или да ходят до тоалетната и си тръгват преди събитието да е приключило. Хората, чиито места са в самия край на реда, винаги идват първи, никога не стават да си купуват неща, имат крака като на Питър Крауч или огромни шкембета и стоят до самия край на събитието, че даже и след това. Тези хора са вечно в лошо настроение.
  12. Закон на кафето: В момента, в който си направиш кафе, шефът ти ще те помоли да свършиш нещо, за което ще ти е нужно време точно колкото кафето да изстине.
  13. Закон на съблекалнята: Ако само двама души използват съблекалнята, шкафчетата им задължително са съседни.
  14. Закон на логичния аргумент: Всичко е възможно, ако нямаш представа за какво говориш.
  15. Закон на търговията: В момента, в който откриеш продукт или стока, която наистина харесваш, спират да я произвеждат.
  16. Закон на доктора: Ако не се чувстваш добре и си уговориш преглед при личния лекар, докато стигнеш до него, вече се чувстваш по-добре. Ако не се обадиш на лекаря си, си оставаш болен.
Posted in Интересно | Tagged , , , , , , | 2 Comments

Весели празници!

Привет на всички посетители на моя блог.

Доста време не бях писал, но всичко се дължи на факта, че чаках края на света. Оказа се, че света поне в тази си форма, която ние познаваме и харесваме – не свърши. Това от една страна ме радва, защото всички катаклизми, предречени от разни пророци, ясновидци, гадатели и астролози все не се сбъдват. Лично аз чаках през 1996та да падне Аспарухов Мост, а през 2000г. да дойде второто пришествие (не на марсианците), големият световен потоп, Армагедон и прочие ужасии, но дори страховития компютърен проблем (y2k) се размина. Също.

Ето, посрещнахме още един Дядо Коледа, тръпнем в очакване на последващият дядо Мраз, а някои късметлии сред нас вероятно ще се радват покрай някоя Снежанка.

Доста събития пропуснах да отразя в дневника, но по-важните или отлежават за корекции или ще бъдат отразени своевременно.

Пожелавам Ви приятно и весело посрещане на „фаталната“ 2013 година, която да изкараме без нищо фатално освен цифрата. За щастие няма 13 месеца, защото следващият фатален ден сигурно щеше да е на 13.13.2013 icon smile Весели празници!

Posted in Ежедневие | Tagged , , | Leave a comment

Post svinum, virus mortem

Заглавието е безсмислено, но и целта на поста ми явно няма смисъл, щом младите и здравомислещи хора не са предупредили вече роднините си, че никой няма да им звъни по телефона за катастрофирали или болни роднини. Редовно чета новини за баби и дядовци на преклонна възраст, които се лъжат да дадат пари да оттърват я „детето“ я внучето от полиция, затвор или от коварният свински грип. Толкова ли тия за които се полага тази грижа не поддържат връзка с грижовните си родители, че да им разяснят, какво е това свински грип, колко струва лечението му, има ли той почва у нас и дали е толкова страшен, колкото тръбиха по новините преди 2 години. Толкова ли е сложно да се проведе един разговор и да се обясни на баба/дядо или мама и тате, че НИКОЙ няма да тръгне да им звъни да им иска пари за хубаво?

Оказва се обаче, че и „пенсионерите“ само мрънкат – последно някаква баба дала 7000 (седем хиляди) лева за ваксина срещу свински грип? Абе, бабо за къде ги къташ тия пари? За да ревеш, че си бедна? Неее, за да ревеш, че тарикатите са ти ги взели… за това. Не ме е яд на друго, но мнозинството баби и дядовци имат спестявания, които поне аз не знам за какво кътат – на оня свят магазини чувам нямало, освен ако не планират и там да подкупват – я Свети Петър я Сатаната – за по-добро място…

Posted in Интересно, Здраве и разум, Драми, Ежедневие | Tagged , , , , , | Leave a comment

Загубихме още един от големите актьори

В понеделник на смешната възраст 54 години си отиде от този свят американският актьор Майкъл Кларк Дънкан. Един от големите на големия екран. Винаги ще помня изпълнението му в „Зеления Път“ по Стивън Кинг. Винаги ми се е искало в този блог да публикувам интересни и полижителни неща, но след загубата на Патрик Суейзи реших, че място могат да намерят и такива неприятни новини за хора, които съм харесвал. А който не се досеща, Майкъл Кларк Дънкан е онова голямото момче:

Michael Clarke Duncan RIP 300x217 Загубихме още един от големите актьори

Майкъл Кларк Дънкан напусна този свят.

Големият Майк не е успял да се възстанови от инфаркт цели два месеца – при това в болница. Интересното в този ред описание е, че болницата НЕ Е била българска, което автоматично означава, че болните мрат не само в български болници. Неприятно е да го сравнявам в тази новина, но е факт. Колкото и да си голям, колкото и да си добър, колкото и да си популярен – когато се случи случката – националността няма значение. Жалко, че Майк не е успял да се сбори…

Posted in Драми | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Защо не чистих днес

Защо не чистих днес

на посочените на картата места, а се съсредоточих само към местата към които съм съпричастен – двор, градина, къща, дом. Защо ли? Защото през останалите 364 дни от годината не цапам – не пуша, съответно не изхвърлям фасовете си както и където ми падне. Когато си купя нещо в опаковка – опаковката я изхвърлям в кошче, а ако край мен няма такива – си нося опаковката, докато видя казан или кош за боклук. Билетчето от градския транспорт го изхвърлям винаги на правилното място, а когато отида в гората на пикник – след мен не оставям кочина. Идва лятото и аз като всички хора искам да отида на море – на плаж, който е чист и който аз пазя – не си оставям боклуците на пясъка, а си ги взимам с мен – да ги хвърля там където трябва.
Преди седмица бях на пикник – мястото, което бяхме избрали за събитието е горичка в околностите на Варна до оживен междуселищен път – на пътя от много време няма отпадъци, но какво беше възмущението ми (не изненадата ми) като видях, че скрити в горичката имаше много битови отпадъци, а сметището на град Варна е само на 3км. Но защо да ходим до сметището да изхвърлим старият си хладилник, старото си табло и силно износени гуми, като можем да ги скрием в някоя гора? Имаше изхвърлени обувки, непотребни мебели (явно) няколко автомобилни седалки (остатъците, които не съдържат метал). Всичкият този отпадък може да се изхвърли на определените за целта места – не струва нищо, но някой мързелив немарлив олигофрен е решил да ги скрие – щом не се виждат – значи ги няма.
Преди дни отивах към офисът на един от мобилните оператори – пред мен вървеше мъж на средна възраст, който запали цигара и хвърли кутията на земята, настигнах го и го попитах „Защо бе, кой ще чисти“, а оня ме изгледа и ме напсува. Възпитанието и малка част от самосъзнанието ми ме спряха да му разбия носа. Докато всички са като този екземпляр – ще има подобни кампании, но по-правилният подход е постоянно да се напомня „Пазете чистота“. Най-важното е да сме постоянно чисти, а не само в 1 ден от годината. Наскоро моя позната се възмущаваше от родители, които оставят кочина след себе си и децата си в Морската градина на Варна – обичайна гледка в събота и неделя, когато всички са се стекли да се разходят на зелено – след тях обикновено остава кочина от пластмасови шишета за вода или сок, опаковки от вафли, кифли и прочие джънк фууд. Семките и биоразградимите остатъци не ги броим – въпреки, че са грозни те все пак се усвояват от природата и изчезват до следващия сезон. Никак не е сложно според мен, като си изведеш детето да диша свеж въздух – да му осигуриш и свежо пребиваване в парка – като почистиш след себе си или най-малкото, като не оставяш всичката мръсотия по красивата все още и зелена градина.

Уважаеми съграждани (и съселяни, за чувстващите се изолирани), моля Ви, ПАЗЕТЕ ЧИСТОТА, не изхвърляйте боклуците си както и където Ви падне, не ставайте боклуци и ВИЕ!

Posted in Инициативи | Tagged , | 2 Comments